Новият водещ модел в портфолиото на Samsung за 2012 г. действително е на върха на технологиите, събрал всичко онова, което бихме искали да има устройство от такъв клас. Нещо повече, при този смартфон южнокорейците започват сериозно да обръщат внимание и на софтуерните предимства.
Премиум дизайн, евтини материали
Добре де, материалите може да не са евтини, може да е някакъв специален вид скъпа пластмаса, тъй като покритието ѝ наистина е особено, но задният панел и страните на Samsung Galaxy S III са просто пластмасови. Това по мое мнение не приляга на смартфон от най-висок клас и ако корпусът на апарата беше алуминиев или още по-добре – с керамично покритие, убеден съм, че усещането от него щеше да е ненадминато, а заявката за речен камък по-реалистично изпълнена. И не, с това четириядреният процесор на Galaxy S III няма да стане по-слаб, но въпросът е принципен и действително повече внимание в тази част нямаше да бъде излишно.
Усещането от държане в ръка на HTC One X няма нищо общо с това от Samsung Galaxy S III.
Galaxy S III представя цветовете много по-ярки, а черното е наситено и дълбоко. При One X пък нюянсите са малко по-ненаситени, но далеч по-реалистични. Освен това при бялото се забелязва голяма разлика – моделът на HTC го представя чисто и ясно, докато при този на Samsung белият цвят е мътен и отива към синьото. Неприятно е, особено ако сравнявате с LCD панел.
One X ще направи и по-добро впечатление, ако се вгледате в пикселите, които не се забелязват, както при PenTile матрицата на Galaxy S III.
Камерата.Подобно на HTC One X, тук също има HDR режим, правене на снимка по време на видеозапис, както и опция за снимане на поредица от кадри и избор на най-добрия сред тях. Последната екстра обаче при HTC действа по-добре, а и има възможност за безкрайно щракане до близо 100 кадъра, докато при Galaxy S III максимумът е 8 кадъра (20 без Best photo).
Звукът в слушалката и през слушалките. Тествах и Galaxy S III, и One X със слушалките Beats Solo и звученето и в двата случая беше на ниво. При модела на HTC обаче звукът беше осезаемо по-мощен, а и по-качествен. Технологията beats audio усилва ниските честоти, но го прави умерено. При Samsung такава липсва, но има стандартен еквалайзер с настройки – опитах с Bass Boost, но се оказа твърде пресилена и общо взето от песента се чуваше само бумтене.
Заключение. Ако сте маниаци на тема хардуерна мощ, висока производителност и бихте се изфукали с бенчмарковете, Samsung има телефона за вас. Екранът, камерата, бързината – всичко в него е впечатляващо. Пластмасовият корпус обаче е нещото, което ме кара да се замисля дали наистина в ръката си държа премиум клас смартфон и не трябваше ли Samsung най-после да обърне поглед към по-качествени материали.
HTC One X от своя страна отстъпва в бенчмарковете, но има също толкова добра камера, също толкова добър дисплей с реалистично изображение и накрая – лежи в ръката като истински хай-енд апарат без компромис в качеството на изработката.