HTC Google Nexus One

Есемес - SMS (от английски - Short Message Service, "Услуга за кратки съобщения") e телекомуникационна услуга, предоставяща възможност за изпращане и полуване на текстови съобщения, първоначално в GSM мобилни мрежи, а впоследствие достъпна и за фиксирани телефонни мрежи. Приема се, че първият SMS е изпратен от компютър към GSM в мрежата на британската компания Водафон през декември 1992 година.



Едно SMS съобщение може да бъде кодирано като 7-битово (латиниски букви в различни кодови таблици,името на кодовата таблица се записва в заглавието на краткото съобщение), 8-битово (двоично съдържание - монохромни картинки, монофонични тонове и мелодии и т.н.) или 16 битово (Unicode) съдържание, позволяващо едновременно писане на много езици.



Максималната дължина на основния текст на съобщението е 160 символа и интервали при 7-битово кодиране, 134 за 8-битово и 67 за 16-битово кодиране.



Възможно е изпращане и на по-дълги съобщение, което се реализира чрез сегментиране на първоначалния текст на няколко отделни съобщения (SMS-и), които се свързват автоматично в апарата получателя, ако апаратът поддържа такава възможност. Сегментиращата информация е записана в заглавието (header) на съобщението.



SMS е в основата на множество стандарти и услуги, например Nokia Smart Messaging, Enhanced Messaging Service (EMS), WAP Push. За стандарт, наследник на SMS бе нарочен MMS - Multimedia Messaging Service.

(от англ. Multimedia Messaging Service) мултимедийно съобщение, което може да съдържа картинки, анимации, видеоклипове, звуци и текст в едно цяло; мултимедийните съобщения могат да се състоят от няколко слайда, всеки един от тях съдържащ различни елементи; MMS се използва най-често за изпращане на снимки или видеоклипове, направени с вградена камера на мобилен телефон; повечето оператори поддържат изпращане на MMS до e-mail адрес.

Wireless Application Protocol - е протокол, чрез който се осъществява възможноста за показване на уеб приложения върху мобилни апарати, като GSM-и, например

General Packet Radio Service. Пакетно базирана технология, която се приема за 2.5G - междинна между мрежите от второ поколение и мрежите от трето. Увеличава значително скоростта на трансфер в GSM мрежите, в които се използва: теоретично могат да достигнат 115 kbit/s, но на практика скоростите са около 30-40 Kbps. Заради пакетния й характер потребителите могат да бъдат постоянно online.

Enhanced Data rates for Global Evolution. Технология, надграждаща GPRS и позволяваща достигане на 3G скорости - 236.8 kbit/s при 4 тайм слота (теоретичният максимум е 473.6 kbit/s при 8 таймслота). Заради това е приета от International Telecommunications Union (ITU) като един от петте 3G стандарта, част от IMT-2000.

XHTML - (от англ. Xtensible HyperText Markup Language) обновена версия на HTML, език за създаване на Интернет страници; xHTML е част от стандарта WAP версия 2.0 и има задачата да замени стария WML език за създаване на страници, който се използва от WAP версия 1.x;

Bluetooth е промишлен стандарт за безжична "лична мрежа" (personal area network, PAN). То осигурява начин за свързване и пренос на информация между устройства от рода на мобилни телефони, лаптопи, персонални компютри, принтери, цифрови фотоапарати, игрални конзоли и дори автомобили чрез сигурна, късообхватна радиочестота. В днешно време Bluetooth технологията се развива все повече и повече. Вече обхватът на устройствата е увеличен, както и употребата им. Изработен е и Bluetooth 2 който изпраща данни на 20 метра разстояние

USB - (от англ. Universal Serial Bus) вид връзка, използвана за свързване на устройства, включително мобилни телефони, към компютър или лаптоп; при мобилните телефони USB се използва предимно за бързо пренасяне на файлове от и към телефона и за синхронизиране на информация от указателя и календара.

(от англ. гласово набиране) функция на много съвременни мобилни телефони, позволяваща набиране на определен контакт от указателя посредством изговаряне на неговото име, без да се налага избиране от менюто; съществуват два вида гласово набиране - при единия потребителят трябва първо да запише изговарянето на името, като тогава телефонът отговаря само на гласа, записал името; при втория вариант мобилният телефон сам разпознава изговарянето и се опитва да го сравни с имената от указателя; при този вариант името може да бъде изговорено от всекиго.